Тестване на калибриране: Дебитомерите се калибрират с помощта на стандартни устройства за дебит (като стандартни измервателни методи, гравиметрични методи, обемни методи и т.н.), за да се гарантира, че тяхната точност на измерване отговаря на определени изисквания. Например, когато се използва гравиметричният метод, течността се събира и претегля при определен дебит (напр. 10–100 L/min), за да се изчисли отклонението между действителния дебит и показания дебит.
Тестване за повторяемост: Една и съща скорост на потока се измерва многократно при еднакви условия, за да се изчисли степента на дисперсия сред резултатите от измерването. Грешката на повторяемостта трябва да бъде по-малка от ±0,5% от номиналната стойност на разходомера.
Тестване на линейност: Изходът на разходомера се тества при различни точки на потока (напр. 20%, 50% и 80% от пълната скала), за да се анализира неговата линейност. Типичната грешка на линейността трябва да се поддържа в рамките на ±1%.
Тестване на загубата на налягане: Разликата в налягането между входа и изхода на разходомера се измерва, за да се оцени въздействието му върху цялата система. Например загубата на налягане за разходомери за газ при техния номинален дебит обикновено се изисква да бъде по-малка от 10 kPa.
Тестване за адаптивност към околната среда: Това включва тестване за толерантност към температура (–20 градуса до 60 градуса), толерантност към влажност (10% до 90% RH) и устойчивост на вибрации, за да се гарантира, че разходомерът може да работи стабилно дори при тежки условия на околната среда.
Тестване на времето за реакция: Динамичната скорост на реакция на разходомера се тества чрез подлагането му на стъпкова промяна в дебита; за промишлени{0}}разходомери времето за реакция обикновено се изисква да бъде по-малко от 100 ms.
Тестване за дългосрочна-стабилност: Устройството работи непрекъснато за период над 30 дни, за да се следи за отклонение на нулевата{2}}точка и отклонение на обхвата; големината на това отклонение трябва да остане в рамките на ±0,2% на месец.
